Мъченицата Христина живяла през III век в град Тир, където баща ѝ, Урбан, бил владетел. Когато се родила, родителите ѝ ѝ дали името Христина, което не било според тяхното езическо мъдруване, а по Божий промисъл, предопределил живота ѝ в служба на Бога. Момичето било невероятно красиво и мнозина искали да се оженят за нея, но баща ѝ мечтаел тя да стане жрица. Затворил я в стая с много златни и сребърни идоли и заповядал на дъщеря си да кади тамян пред тях.
В самотата си Христина започнала да размишлява кой е създал този красив свят и постепенно стигнала до идеята за Твореца на целия свят. Душата ѝ била разпалена от любов към Непознатия Бог и тя все повече засилвала молитвата си към Него, съчетавайки я с пост.
Един ден била удостоена с посещение от Ангел, който я научил на истинската вяра в Христос, Спасителя на света. Ангелът я нарекъл Христова невеста и предсказал бъдещия ѝ страдалчески подвиг.
Когато научил за вярата ѝ, бащата на Христина я хвърлил в затвора. Подложили я на най-жестоки мъчения, но Ангел Божий лекувал раните ѝ и я подкрепял с храна. Бащата заповядал да я удавят в морето, но Ангелът отново помогнал на светицата, камъкът потънал, а Христина по чудо излязла от водата и се явила на баща си. В ужас мъчителят решил да я екзекутира на следващата сутрин, но през нощта самият той неочаквано починал.
Света мъченица Христина дълго време останала в затвора. Един след друг двама владетели я подлагали на жестоки мъчения, но никак не успявали да я умъртвят. Заключили я в нажежена пещ, но след 5 дни я намерили жива и невредима. Хората започнали да идват при нея и тя обърнала хиляди към истинската вяра в Христа.
Накрая посекли света Христина с меч.
В този ден почитаме и паметта на светите страстотерпци, братята князе Борис и Глеб, едни от най-почитаните светци на Руската православна църква. Те са и първите ѝ канонизирани светци, първите небесни молитвеници и застъпници за новопокръстения руски народ.
След мъченическата им смърт и много преди официална им канонизация, те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитание.
В "Сказание, страсть и похвала св. мучеников Бориса и Глеба", където се изреждат имената на синовете на св. княз Владимир Покръстител и техните майки, за св. Борис и Глеб е записано изрично, че са синове на Владимир "от българката". За съжаление нейното име не е упоменато, но според църковния историк Венцислав Каравълчев, българката, майка на първите руски светци – светите страстотерпци Борис и Глеб, е принцеса Анна (преди кръщението ѝ Милолике, Бизяк на старобългарски), съпруга на св. княз Владимир Покръстител на руския народ.
След смъртта на баща им двамата загиват мъченически по време на междуособиците.
