Светицата до такава степен се погнусила от езическите вярвания в несъществуващите богове, че веднъж, в порив на свещена ревност към истината, счупила домашните сребърни и златни идоли и ги хвърлила през прозореца. От тази нейна постъпка баща и люто се разгневил. Христина смело му изповядала своята вяра в истинския Бог.
Майка й със сълзи на очи я молила да се откаже от вярата си в Христа. Баща й пък я подложил на страшни изтезания. Младата мъченица с непоколебима твърдост изтърпяла всичко. Поразени от това, мнозина езичници обърнали душите си към Бога, когото Христина изповядвала. Баща й умрял внезапно през нощта, когато измъчената Христина по негова заповед била хвърлена в тъмница. Управителите Дион и Юлиан продължавали да мъчат изповедницата. Най-после като видял безуспешността на всички старания да я склонят да се отрече от Христа, Юлиян заповядал да накажат Христина със смърт и войниците я проболи с копията си.
Това станало около 300 г. в царуването на Диоклетиан. Един от родствениците на Христина погребал нейното многострадално тяло. Йосиф Песнописец (IX в.) написал в чест на великомъченица Христина канон, в кондика на който се говори за нейните св. мощи, които източвали изцеление.
