Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра. Макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим, тя се отдала на вярата и била посветена за дякониса. В непрестанна молитва, тя посветила живота си на милосърдие и се отказала от светските радости. Живяла по времето на малолетния римски император Александър Север (205 – 238) и с целомъдрения си живот още повече засияла като достойна за мъченически венец.
След като отказала да се поклони на езическите идоли в храма на Аполон, тя била подложена на нечовешки мъчения, независимо от знатното ѝ потекло. Докато я измъчвали, тя се молела за палачите си Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си. След всяко мъчение Господ изцелявал раните ѝ, а накрая и мъчителите ѝ повярвали в Истинния Бог и я помолили са прошка. Това обаче не умилостивило наместника на императора, който заповядал да я обезглавят.
Свети Сава Сръбски съвсем млад приема монашество и заедно с баща си - великия жупан Стефан Неман, също канонизиран като светец под монашеското си име св. Симеон, създал Хилендарския манастир. Макар и монах, той участвал дейно в политиката на Сръбското кралство и в учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.).
На връщане от Светите места той посетил цар Иван Асен ІІ в Търново, където заболял и починал на 14 януари 1236 г. По-късно мощите му били пренесени в Сърбия. /БНР
