От 2015 г. насам Дионисиевите празници в Археологически комплекс "Калето" се превърнаха в своеобразна ода за виното - единственото питие, което си има бог в античността и светец в християнската епоха.
Дионис e тракийки бог, почитан през древността от гърци и римляни и трайно влязъл в техния пантеон. Култът към Дионис се заражда в древността и се утвърждава през VII век пр. н. е. Богът е почитан през Античността в Тракия под името Загрей, във Фригия като Сабазий, , т. е. освободител, в Древния Рим под името Бакхус.
За траките Дионис е най-почитаният бог - бог на плодородието, земеделието, но и на музиката и драматическата поезия. Споменават се също имената Елеутерос и Либер.
Името Дионис е документирано още през XV в. пр. Хр. в текстове от т. нар. "Линеар Б" като "Дивонусос" и означава „дивен”, „чуден”, „светъл". Дионис е почитан и като бог на възраждащата се природа, виното и веселието. Той научава хората на земеделието, покровител е на селското стопанство и плодородието. Поради тази причина култът към него се запазва дълго време в народната култура на българите.
От древногръцката митология е известно, че Дионис е син на Семела или Земела (Земя), дъщеря на Кадъм, основателят на Тива, и Гръмовержеца Зевс.
Празненствата на Дионис са шумни, карнавални, с много музика и факелни шествия. Участниците в тях окичват главите си с венци от бръшлян. Водачът на шествията носи жезъл - тирс, а мъжете дървени пръчки, с които удрят по земята и се провикват. Те бележат границата между зимата и пролетта.
Дионисиеви мистерии, посветени на Дионис в Гърция се наричали дионисии, в Рим - вакханалии, в Тракия - розалии. Култът към Дионис и мистериите, свързани с него, са се запазили и след края на езическия период и се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.
Хилядолетия по-късно ще видим в празнуването на Трифон Зарезан в българските земи същите елементи: окичване на главите с лозови пръчки, избиране на цар на лозето, знаме на водача, шумен празник с музиканти, вино, театралност и карнавалност на събитието с преобличане на мъжете в жени и с много леене на вино.
След християнизацията, игрите в чест на Дионис са обявени за бесовски и еретични, а хората, участващи в тях - преследвани. Така тракийският бог сменя своя облик, за да пребъде през вековете и да стигне до наши дни с образа на Све Трифон Зарезан.
Официалното откриване на Дионисиеви празници 2019 в Археологически комплекс "Калето" е от 17:30 часа в сряда, 13 февруари.
