„Скъпи приятели!
Щастлив съм, че дойдохте на откриването на моята 11-та по ред фотоизложба. Вие знаете, че съм удостоен с високата "Награда на Враца". Толкова съм горд и благодарен с нея, че всеки Божи ден се старая да покажа, че я заслужавам. Знаете, че говоря трудно, ръцете и краката не ме слушат, но аз се опитвам да видите, да чуете и да се доближите до сърцето ми, което е пълно с обич към прекрасния ни град и добрите му хора.
Едно си мисля, че мога да правя - да събирам щастливите ви мигове с моя фотоапарат и от ракурса на инвалидната ми количка да запечатвам и събирам усмивките ви. Всъщност не ги събирам, вие ми ги подарявате и аз се чувствам толкова богат с тях. Сам се чудя колко е голямо сърцето ми, щом в него има място за толкова голямо богатство. Вълнувам се всеки път, когато в социалните мрежи ми пишете, когато врачани се обаждат от чужбина и ми благодарят, че моите снимки са техните очи за родната Враца и близките им хора.”
В своеобразната си изповед Тони пише още: "Опитвам се снимките ми да са не само цветни, но и да излъчват цвят и аромат на добротата, която чувствам всеки път, щом насоча обектива към вас. Особено съм радостен, когато децата ми подаряват своята усмивка. Тя е толкова истинска, че ме кара да посрещам утрините с надеждата, че денят ми отново ще бъде топъл и светъл. В почти сто фотоса съм се постарал да ви покажа смисълът на своето съществуване. Да ви накарам да ми повярвате, че моят живот е отдаден на идеята да съхраня в снимки родния град и хората му, които за мен са дом и семейство.
Благодаря на екипа на Читалището и Общината за съдействието им при подреждане на изложбата ми. Надявам се да я видят много врачани и да усетят желанието ми да им създам настроение, да им покажа обичта си към тях и да ми повярват, че Враца е най-красивия град и неговото богатство са хората. Благодаря ви, че споделихте с мен един от най-вълнуващите дни в живота ми. Всички вие сте в сърцето ми и нека да сте благословени от Бога. А аз, докато мога, ще събирам усмивките ви и ще ставам все по-богат и по-богат.
Ваш Тони.”
Вниманието и милите думи на хората, дошли на изложбата, въздействаха емоционално на автора на прекрасните снимки. Тони не скри сълзите си, защото според него те са от щастие и му дават сили да се държи здраво за живота, който, макар и труден, му е даден от Бога да го живее с добрина и достойнство.
