За ловеца няма възраст и старост, разказва той. Официално станал авджия в началото на 80-те години. „Тогава хората казваха, че по-лесно ставаш член на БКП, отколкото ловец”, обяснява мъжът.
Разказва, че наследил хобито на дядо си, който също бил запален ловец и участник в няколко войни. Вече повече от 40 години Живков не пропуска лов с местната дружинка. Стреля по местен дребен мигриращ дивеч и хищници. Никога обаче не си е позволявал да стреля по сърни, защото му е жал.
Не знае кой е по-добър ловец, дали той, или съименникът му Тодор Живков, но решил да си пусне брада, за да се различава драстично от бившия първи.
Заради възрастта и желанието си още да ловува, дядо Тодор беше награден от Ловно-рибарското дружество „Огоста” – Монтана. И е готов за следващия ловен излет.
„Бавен съм с рефлексите, но като ми се покаже глиган, няма да го пропусна. Ще ловувам, докато мога”, обещава си Тодор Живков.
Източник: montana24.net
