Бил е дълги години секретар, а след това и председател на Адвокатския съюз. Известен е като един от учредителите на БЗНС и досега смята, че България трябва да бъде земеделска страна. Болно му е, че са се нароили толкова много партии.
"Аз съм основател на БЗНС "Никола Петков' след 10 ноември на партията в Монтана. Законът, който я обявява за противодържавна, по-късно бе отменен. И сега обяснявам на хората. Иранци, иракчани, руснаци се хранят от нефт, а България може да храни само от кисело мляко. Нашата земя е най-плодородна. А Швейцария изпревари всички с прясното мляко и популярния си и търсен в цял свят шоколад. Трябва да се възкреси българското село“, казва адвокатът.
Завършил Врачанската гимназия през 1947 г. Едва 19-годишен бил приет във Виенския университет, специалност "Дипломация и
консулство". Близък на баща му пратил агреман, че ще го издържа като
студент и ще бъде негов настойник, но полицейският началник в Монтана (по това време Михайловград) отказал да му даде паспорт да замине, считали
го за отявлен антикомунист.
А Георги мечтаел дори за Кеймбридж. Задържали го цял месец в ареста и го били, давали му храна на 3 дни. Наричали го „гад“. Станал само кожа и кости, дори майка му не могла да го познае. Тогава го взели трудовак в София и облицовал сградите в центъра с русенски мрамор. След това завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ с Отличен 5,75. Кандидатстването си в университета запазил в тайна от Комсомола и показвайки дипломата си след години, всички се учудили.
Когато се върнал да бъде стажант, го питали кой му е разрешил да следва. Бил преследван ежедневно от властите, но въпреки това оцелявал. Нито за миг не загубил борбения си дух.
през 70-те години на миналия век в поправителния дом в Бойчиновци четири души направили опит за бягство - все деца на партизиани и на партиен секретар тръгнали да бягат. Едно момче от затворниците излязло навън и случайно ги видяло. Апашите го сграбчили и него, за да не ги издаде, убиват един полицай и друг раняват, но ги хващат. Това момче, което се озовало на пътя на бегълците, го заплашвала смъртна присъда. В съда всичко се извъртяло срещу него, нарочили го за тартор. Делото се проточило 3 години. Защитавал го служебно Георги Ценков. Той обаче забелязал, че по време на бягството неговият доверител бил на 17 години и 364 дена, т .е непълнолетен и му дали 15 години затвор, а за другите била изпълнена смъртната присъда.
След години му се явил същия спасен, който по ирония на съдбата се казвал Тодор Живков. Дал му парите със закъснение и го поканил на сватбата си. Ценков пък махнал с ръка и рекъл: “Нека това да ти е подаръкът!“
Георги Ценков, адвокатът, който се движи като лебед с бял костюм и смайва минувачите, е неуморим. Всеки ден отива в кантората си с настроение и вътрешна вяра в победата в съдебната зала. На обяд хапва, малко поспива и отново заляга над делата си. Винаги е прецизен в защитата си, има зорко око и за най- дребните подробности и печели заплетени дела.
"Съдебната система е една Бастилия, която трябва да бъде взривена и да се превърне в един Акропол на справедливостта. Трябва да бъде променена не по закон, а личностно, по морал“, смята адвокатът-дълголетник.
Към младите си колеги старият и обигран адвокат отправя съвет да четат повече литература, да поназнайват малко от философия, психология, етика и, разбира се - право.
