Предлага се отмяна на изискването за поставяне на стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да се носи контролен талон към знака.
Водач, който няма наложени наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата в продължение на 6 години, се отбелязва в Националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания като „Водач на МПС без наказания“. На него не му се отнемат контролни точки при налагане на наказание за нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, с изключение на нарушенията, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
Той ще губи статутът си „Водач на МПС без наказания“, ако съдът му наложи лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Предлага и по-детайлна законова регламентация на издаваните разрешения за провеждане на допълнително обучение за възстановяване на контролни точки.
Друга промяна предвижда намаляване на разрешената скорост за движение по магистралата от 140 км в час на 130 км в час. Предвидени са и стойностите на максимално разрешената скорост, с която могат да се движат различните категории, към които спадат управляваните от водачите моторни превозни средства, в зависимост от различните пътища.
Автомагистралите са пътища с висока максимално допустима скорост и висока интензивност на движението. Те се планират и строят да бъдат значително по-безопасни от другите видове пътища, тъй като задължително разполагат с физическо разделение на двете посоки на движение и с лента за принудително спиране. Въпреки това средно около 8% от всички загинали в пътни инциденти в ЕС губят живота си вследствие от ПТП, възникнало на автомагистрала.
В Република България, в периода от 2010 г. до 2022 г. по автомагистрали са загинали 561 души. С увеличаването на максимално допустимата скорост на 140 км/ч през 2012 г. и разширяването на автомагистралната мрежа в страната, броят на загиналите по тези пътища като дял от всички загинали се увеличава от 3-5% на 9-10%. През 2021 г. трагичният пътен инцидент с автобус, възникнал на АМ „Струма“ повиши този дял до 13%.
Поради високата скорост и въздействието на кинетичната енергия върху човешкото тяло, последствията за организма и здравето по-често са много по-тежки след участие в пътен инцидент, възникнал по пътищата извън населените места. Значително по-високата средна скорост на движение по автомагистралите и другите извънградски пътища допринася за по-тежкия травматизъм, предизвикан от инцидентите, настъпили извън градската среда.
С изключение на Германия, където по-голямата част от автомагистралната мрежа има единствено препоръчителна максимална скорост от 130 км/ч., в Европа, освен в България, единствено в Полша има максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч. С цел намаляване и ограничаване тежестта на пътнотранспортния травматизъм по автомагистралната мрежа в много от страните тази скорост е 130 км/ч., а в някои е дори 120 км/ч. В цяла Европа продължава тенденцията за понижаването ѝ, включително и до 100 км/ч.
Броят на загиналите при ПТП, настъпили при движение извън населените места е значителен. В тази връзка е целесъобразно скоростта на движение по автомагистрала да бъде намалена, като бъдат взети предвид добрите примери от държавите членки на ЕС.
В закона се предвиждат и съответните ограничения на скоростта за категории А1, А2 (мотоциклети с понижена мощност и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg), В1 - четириколесни превозни средства /без тези от категория L6e/ с маса без товар не повече от 400 kg /категория L7e/), С1, С1Е, D1 и D1E (превозни средства за превоз на товари и пътници).
Въвеждат се нормативни изисквания и регламентация на нарушение на средна скорост, като за място на нарушението при установяване на превишаване на средната скорост се счита участъка от пътя, за който е установено нарушението. Предвижда се нарушения за средна скорост да могат да бъдат установявани чрез техническите средства на електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Контрол на средната скорост ще се осъществява като се съобразяват ограниченията на скоростта за съответните участъци, в които ще се осъществява контрол – ще се избират отсечки с еднакво ограничение, за които са налице данни за често настъпване на пътнотранспортни произшествия, в които водачите са склонни да извършват нарушения на ограничението на скоростта. Контролът на средната скорост позволява осъществяването на контрол в по-дълги участъци, за разлика от осъществявания контрол в определени точки, преди и след които водачите допускат превишавания на скоростта.
Проектът предвижда още регламентиране на зони, в рамките на които да важи ограничаване на скоростта от 30 км/ч за всички пътни превозни средства. Зоните от този вид целят ограничаване движението на МПС с висока скорост, особено ако такива зони са обособени в гъстонаселени райони. Още повече, че в рамките на проекта „Visio Zero” е доказано, че намаляването на вероятността от настъпване на ПТП с летален изход при движение на МПС с 30 км/ч. е значително по-малък, отколкото ако ППС се движи с 50 км/ч. По този начин се постига намаляване на спирачния път от 40 метра при 50 километра в час на 18 метра при 30 километра в час.
Обособяването на такива зони може да бъде извършено в части от населени места, където броят на ПТП, загинали и ранени е повишен.
Предложено е прецизиране по отношение на категориите превозни средства. Предлага се категория Т – колесен трактор да отпадне, тъй като за управление на колесен трактор или други самоходни или селскостопански машини от Министерство на земеделието се издава правоспособност за работа.
Източник: Дарик
