"Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ", посочи проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. По време на пандемията масово се изписваше макролиден антибиотик, което доведе и до резистентност", припомни тя. По думите й електронната рецепта е един от начините, по който може да се ограничи и проследи изписването на антибиотици. В обучението на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези медикаменти, добави проф. Христова.
"Проблемът с бактериите, които се развиват в болнична среда, е сериозен и дори има болници, които правят основни ремонти, за да ги премахнат. Тези бактерии са много резистентни", допълни проф. Христова.
По думите й се наблюдава и резистентност дори към антибиотици, които се пазят като резервен вариант за лечение, когато няма друга възможност. "Този тип антибиотици се прилагат само в болнична среда", уточни тя. Нараства резистентността към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони, посочи проф. Христова. По думите й пандемията е дала тласък на резистентността заради ненужната употреба на антибиотици. България е на водещо място по честота от смъртност от тотално резистентни бактерии, допълни проф. Христова, цитирайки данни от научното списание „Лансет“.
Други причини, водещи до повишаване на резистентността, са неспазването от страна на пациента на срока на лечение с антибиотик, както и лечение с антибиотик без предварително направена антибиограма, посочи още доц. Околийски. По данни на СЗО през последните две години 80 на сто от антибиотиците не е трябвало да бъдат изписвани.
БТА
