Стоян Николов ни върна назад в Историята, отнасяйки се към нея като към приятел - малко непохватно, понякога грубо, но с непринудена прямота и честност. Авторът представи персонажа като жив човек и както сподели с публиката, за да развие събитията, които описва, той е навлязъл в тях, въпреки, че излизането от тази роля е трудно понякога.
Съвсем непринудено "навлизането" в историческите събития, описани в романа, породиха дискусия. На въпроса защо е избрал точно Иваил цар от всички исторически личности, авторът отговаря простичко: "Това, което ме вдъхнови да напиша този роман, е дързостта на Иваил, неговата справедливост и непоколебимост. Силата да се бори, а не да преклони глава. Защото Историята не помни имената на онези, преклонили глава. Изпитанията се случват на смелите.“
Разговаряйки с писателя, публиката усети неговата непринуденост, но и сила на характера с която отстоява законите, конституцията, но и правата на всеки, а също така и силата на корените и родния край. Дали това е въздействието на романа и какво следва?! "Може би отговорите ще намерим в следващия роман на Торлака - констатира водещият на дискусията Сибил Бойчев в края на срещата. Защото "Надеждата е в действието, силата е във всеки от нас".
