Според житието, Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях.
Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил: "Господи, не им зачитай този грях". През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. През 415 година мощите на Свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
Денят на светията е последният християнски празник за календарната година, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година. Той не е свързан с някакви особени обичаи, но попада в т.нар. Мръсни дни.
Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести.
По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая "ладуване". Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.
