„Средната температура в България през последните години, след 1991 г., се е повишила с около 0,8 градуса спрямо предишния 30-годишен период. Много е”, коментира доц. Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ.
За сравнение – преди 1991 г. средната годишна температура е била под 11 градуса.
„Бях в Приморско, където се оказа, че един от дървесните видове, които са най-разпространени в градините на хората и по улиците, са палми“, каза още Бочева.
„Естествената растителност е тази, които ще определи кога ние сме преминали в друг климатичен пояс“, обясни климатологът Симеон Матев.
По думите му вече няма разлика в климата между Южна България и Северна Гърция.
„Ако преди 30 години София се славеше със своето хладно и дъждовно лято, то сега кара лятото на Пловдив, Пловдив кара лятото на Сандански и така отиваме на юг с по 100-200 километра“, обясни специалистът.
Оказва се, че преходът към нов климатичен пояс крие рискове не само от наводнения и пожари, но и от засушаване.
„Бих могъл да посоча цялата Североизточна България, както и басейнът на река Тунджа. Там е изключително сухо, както и целият Черноморски басейн. Това засушаване поставя под пряка заплаха цялото население на тези територии”, смята министърът на околната среда и водите Петър Димитров.
Под прицел на климатичните промени е и биоразнообразието.
„При сериозни промени като нищо може да има изчезване на видове или появата на нови“, обясни акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН.
