Традициите и обичаите на Спасовден са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били "разпуснати", а на Спасовден се "прибирали" обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета.
Според народния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...
Вярвало се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовденският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
В народните вярвания, на Спасовден ни посещават "русалийки", "русалци" и "русалии", които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете - билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.
Предците ни вярвали, че билката е дар от небесните
същества, които слизали на земята да пируват, а специфичните й свойства са
познати още от дълбока древност. Траките са я наричали цветето на Артемида и са
вярвали, че благодарение на него се изхвърлят забитите в тялото стрели. В
народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се
разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му
и били весели, радостни и милостиви.
Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай "ходене по росен". Тогава хората, страдащи от неизлечими болести и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на Свети Спас. Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дена. Поставят се още бъклица с вино, глинена стомна, пинта с ракия, пита хляб, риза и чорапи. Всичко се оставя и след това като дар за русалийките.
На сутринта се извършват гадания, относно развитието на болестта, като болните поглеждат с надежда в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните "росенови ливади" са възпети в не една или две български народни песни.
На Спасовден в Пирин и Родопа планина стопанките изнасят дрехи, килими и черги, а момите своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играе се и голямо спасовденско хоро, и то само по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник.
Възнесение Господне е голям християнски празник, който се почита и до днес с тържествени литургии, водосвет и курбан от агне, овца или петел.
