Свети апостол Яков, брат Господен, не бива да се бърка със Свети апостол Яков Зеведеев (брат на св. Йоан Богослов) или със Свети апостол Яков Алфеев, които са част от Дванадесетте апостоли Яков Зеведеев и Яков Алфеев.
Според православното предание Яков е наречен „брат Господен“, тъй като бил син на праведния Йосиф Обручник от неговия първи брак. Той съпътствал Светото семейство по време на бягството в Египет, а след Възкресението на Христос бил избран да оглави християнската община в Йерусалим, където служил всеотдайно в продължение на 33 години.
Свети Яков оставил огромно наследство в богослужебния живот на Църквата. Той написал най-ранната позната Божествена литургия, която по-късно послужила за основа на литургиите на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. Като новозаветен автор той оставил знаменитото си послание, в което се съдържа основополагащата за християнския морал мисъл: „Вярата без дела е мъртва“.
Заради безупречния си живот Яков се ползвал с огромно уважение не само сред християните, но и сред еврейското население, което го наричало „Праведни“. Около 63 г. сл. Хр. обаче юдейските първосвещеници и фарисеи решили да използват влиянието му като го извели на покрива на Йерусалимския храм пред събралото се множество и искали публично да се отрече от Христос.
Заради това, че проповядвал Христа в Йерусалим, свети апостол Яков бил хвърлен от покрива на храма. Той събрал последни сили, застанал на колене, вдигнал ръце към небето и казал: "Господи, прости им! Не знаят, що правят".
Но фанатиците започнали да го замерят с камъни. Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и разбил главата му с тояга. Така Свети апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало в 63 година от Рождество Христово.
