Но Велизара така и не се прибира. Баща й отказва да я върне, като започва да я лъже, че майка й я е изоставила и повече не я иска. Двете се чуват в най-добрия случай веднъж годишно. „Аз я търсех по всякакви начини. Само когато той преценеше се обаждаха”, спомня си Марина. Разговорите между майката и дъщерята протичали единствено в присъствието на бащата, за да не издаде Велизара местонахождението им. „В първите години се обърнах към Външно министерство, но проблемът беше, че той не е в Чили и вече нямах връзка. Подадох сигнали към прокуратурата и към паспортното и по един мой сигнал до тях я открих след 12 години”, разказва Марина. Точно когато започнала да губи надежда бащата на Велизара прави грешка – подава документи за български паспорт в Дубай.
„Веднага отидох в МВР, поисках снимката й за паспорта, който вече беше издаден. Видях адреса, намерих Велизара в интернет и рискувах да й пиша. Тя веднага реагира, поиска ми телефон и започнахме да си общуваме”, разказва Марина. „Аз бях в шок, питах я много неща, питах я защо ме е изоставила. Баща ми не искаше да имам сирийски паспорт, защото ако имаш български те оставят да пътуваш на повече места”, разказва Велизара. Тогава се намесва екипът на Министерство на външните работи. „Когато Марина подаде сигнал в ситуационния център на Външно, той веднага беше предаден и успяхме да задействаме консулска защита спрямо нея”, разказва зам.-министърът Георг Георгиев.
Трудностите обаче не спират до тук. Когато Велизара тръгва да бяга с представители на българското консулство в Дубай, втората жена на баща й се опитва да я спре, като пред властите се представя за нейна майка. „Тя представи фалшиви документи и трябваше да докажем от разстояние, че аз съм майка на Велизара”, разказва Марина. Цялата драма продължава 48 часа, но накрая Велизара се прибира в България. В момента двете наваксват изгубеното време и Велизара се учи да чете и пише на български език.
Източник: novini.bg
