Смята се, че езикът на Аспаруховите българи се говорил по земите на Дунавска България до края на IX век, когато за официален е приет старобългарският - езикът на светите братя Кирил и Методий, който се основава на славянското солунско наречие, част от голямото индоевропейско езиково семейство.
Езикът на прабългарите напълно е претопен от славянския, но освен името България, в съвременния български език остават още няколко красиви думи, завещани ни от Кан Аспарух:
бисер, белег, бъбрек, болярин, газя, губер, кумир, колчан, капак, корем, пале, сан, сиромах, тояга, чертог, урва, шубрак, шаран, шейна, шиле.
Източник: expert.bg
