Премахването на номерацията в бюлетината е аргументирано с цел да бъде преодолян т.нар. ефект „15-15“, който изкривявал изборния резултат. "Предложението до голяма степен е насочено към това да отпадне ефектът „15-15“, който изкривява изборния резултат, и да не се уеднаквяват преференциите с номера на партии или коалиции“, е записано в мотивите.
Често при парламентарен вот или при такъв за Европарламент, избирателите бъркат номера на партията с преференцията. Така например благодарение на феномена „15-15“ Момчил Неков от БСП стана евродепутат и избута от първото място Сергей Станишев. Същото съвпадение изпрати в парламента Ана Баракова, която влезе в предишното Народно събрание с листата на „България без цензура“.
Въпреки тази промяна, партиите ще се подреждат в бюлетината според жребият, теглен от ЦИК или Общинските избирателни комисии (ОИК).
Друга съществена промяна, която предлагат управляващите е свързана с машинното гласуване. В мотивите се посочват редица затруднения, които биха се създали, за да се осигурят машини за всички секции в страната и чужбина. Именно затова се предвижда машинно гласуване да не се провежда в секции с под 300 избиратели, в тези зад граница, както и специализираните такива – с подвижна кутия, в болниците, домовете за стари хора, социалните домове, както и корабите.
Занапред ЦИК ще има правомощията да реши в кои точно избирателни секции да се поставят машини за гласуване, но се поставя условие – не може да бъдат под 1000 секции.
ЦИК определя броя и номерата на секциите не по-късно от 10 дни след насрочването на дата на вота.
Един от мотивите да отпадне възможността за машинен вот в болници, затвори и кораби е, че тези секции се образуват до 48 часа преди самия вот и избирателите в тях са прекалено малко. Този кратък срок пък препядствало осигуряването на самите уреди. Малкият брой на избирателите пък създавало риск за тайната на вота. При подвижните секции пък означавало самата машина да бъде рестартирана постоянно, както и да се осигури техническо лице за поддръжката й. Що се отнася за секциите в родните посолства има усложнения относно доставката им, невъзможност за тестване на софтуера и сертифицирането на уредите, както и поставянето на въпроса дали машините трябва да се връщат обратно в България между двата тура на изборите.
Последното машинно гласуване за парламентарния вот през 2017 година се провали именно заради невъзможността на ЦИК да намери фирма, която да осигури машини за всички секции. Пред това на президентските избори през 2016 -та машинно гласуване имаше само в 500 секции в 81 населени места в страната. Тогава от над 200 000 избиратели в тези секции, само 47 000 души или 23 на сто, са предпочели машината пред хартиената бюлетина.
С промените се вменява на „Информационно обслужване“ да изработва устройствата за гласуване, като при нужда може да се ползва други специализирани изпълнители. Вносителите мотивират това предложение с факта, че така няма да се създадат предпоставки за изкривяване на вота.
Друго съществено изменение е поетапното въвеждане на електроннното гласуване.
За тази цел от Изборния кодекс се премахва изискването такова да се проведе на следващите евроизбори. В мотивите се посочва, че този вид гласуване е бързо, но има рискове за недействителносттана вота, а грешка при броенето може да стане предпоставка за касирането му. Наред с това се посочват редицата хакерски атаки, специфичните умения, които трябва да имат избирателите и нуждата от гарантиране на сигурността на вота. Именно затова било нужно и допълнително проучване.
В началото на 2018-та с доклад до парламента от ЦИК предложиха отлагане на електронното гласуване, като една от причината е забавянето на системата за електрона идентификация, която трябва да се използва при вот по нета.
