При положение, че оптимистичните прогнози са през 2024 г. България да се присъедини към еврозоната, то около 6-8 месеца преди тази дата БНБ следва да обяви конкурс за изготвяне на 8-те купюра на българските евромонети.
Защо за разлика от други страни от ЕС, присъединили се към еврозоната след 2002 г., като например Франция, където са разгледани над 1200 предложения преди да решат, у нас няма предварителна обществена дискусия как ще изглеждат бъдещите български евромонети, задава риторичен въпрос доц. Аврамов.
За разлика от евробанкнотите, които са еднакви за всички държави от еврозоната и за тях решението се взема от Европейската централна банка,
Ако държавата е монархия, е ясно - кралят си остава задължително върху монетите. Изображения на известни личности от историята, науката и културата също красят монетите в различните европейски държави - като Данте Алигиери, Моцарт, Сервантес.
Време е този въпрос да се постави на вниманието на българската общественост и нашето мнение е такава дискусия да започне колкото е възможно по-рано, апелира доц. Аврамов.
На най-масовата монета от 1 евро е подходящо да са изобразени Св.св. Кирил и Методий. Визията на доц. Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети е синтезирана въз основа на изследванията му за над 2600-годишната история на монетосеченето по българските земи, изложено в монографиите му "Силата на парите" и "България в преддверието на еврозоната". Той предлага като сюжети на нашите евромонети да се включат:
- монетата от VII век пр.н.е. на тракийското племе дерони;
- златната монета на цар Иван Асен Втори от 1230 г., която е първата, отсечена от български владетел;
- на бъдещото българско 1 евро, което е най-масовата монета в ЕС - предложението е да се постави ликът на двамата братя Св.Св. Кирил и Методий. Те са обявени от папа Йоан Павел Втори като покровители на Европа.
- на 2 евро - болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския майстор (името му не е достигнало до нас) в Боянската църква,своеобразен символ на красотата на българката, казва доц. Аврамов.
Болярката Десислава от стенописа в Боянската църква да е лице на българските евромонети, предлага доц. Йосиф Аврамов и добавя: както Мариана с фригийската шапка, символ на франция, е на техните монети.
По подобие на Франция, където на френските евромонети от 1, 2 и 5 евроцента е изобразена Мариан, символът на Френската република, развяла коси под фригийската шапка, дръзка и красива, което е сторено със същата цел. Образът на Мариана се сече без прекъсван на френските монети още от XIX век.
Ако не бъде одобрен женски образ от Средновековието, може да се изобрази някоя от момите мадони на Владимир Димитров Майстора. А може да се сложи розата или гроздът - красиви и с традиция по нашите земи, още във времената на траките са изобразявали това цвете и този плод. Имало е монета на траките с грозд и монета с роза.
Да се запази Мадарският конник - най-често сеченото изображение в Третата българска държава. Мадарският конник е най-разпространеното изображение на монетите в историята на Третата българска държава, предложено е да се запази и за евромонетите© Дневник
Мадарският конник е най-разпространеното изображение на монетите в историята на Третата българска държава, предложено е да се запази и за евромонетите
Разбира се, Мадарският конник трябва да остане като установена традиция, смята доц. Аврамов. "Конникът на Крум" наред с образа на царя е най-често изобразяваният върху българските монети в Царство България.
Конникът остава на монетите и в Народната република, запазва се и в новото демократично време. Само че не бива да се слага надпис "Хан Крум", обяснява доц. Аврамов. Учените още през 40-те години на миналия век били коригирали популярното ни знание: не бил хан Крум на коня, по-вероятно да е хан Тервел, а не било изключено и да е тракийски конник.
От историческите личности подходящи са Паисий Хилендарски и борците за освобождението на България - Левски и Раковски. На по-голям номинал може да се сложи и писател, доц. Аврамов посочва Христо Ботев и Иван Вазов.
От строителите на нова България бих препоръчал първия държавен глава на възкръсналата българска държава - княз Александър I Батенберг, а от премиерите д-р Константин Стоилов /министър-председател през 1887 и 1894 - 1899 г./ и евентуално Стефан Стамболов, отвръща доц. Аврамов. Думата трябва да си кажат историците. Д-р Константин Стоилов е сочен за най-образованият премиер на България в края на XIX век.
По всяка вероятност ще се повтори процедурата, която се прилага при одобряване на сюжети за българските юбилейни монети. Конкурсът може да се проведе само сред български художници, но не е изключено да бъдат поканени автори и от чужбина. Ако БНБ обяви конкурса на сайта на Европейската централна банка, това значи, че се предлага международно участие, но не е задължително. Проектите на художниците минават през комисия, в която влизат изкуствовед - професор от Художествената академия и специалисти от различни области на знанието.
По инициатива на доц. Йосиф Аврамов в НБУ започва курс "Нумизматика и бонистика". Предметът на изучаване е историята на монетите и на книжните пари. Този курс е единствен в българските университети и вече предизвиква значителен интерес.
Източник: dnevnik.bg
