От генеалогичното проучване научаваме, че първите Бангьовци - братята Илия и Цено, се преселват в Типченица около 1820 г. от района на свогенското село Искрец. Върху повече от 160 страници Красимир Илиев проследява наследниците на двамата братя - общо над 170 души, като дава кратки биографични данни за всеки един от тях, както и информация за братовчедите Бангьовци, приобщените родове Пенчовци, Никовци, Брусненци, Кретски, Мишковци и родовете на Мая Бончева. Като цяло в книгата са обхванати повече от 500 души.
Във фамилното изследване откриваме богат снимков материал, родословни дървета на проучените родове и интересни факти от историята на с. Типченица. В епилога на печатното издание са изредени имената на хайдути, опълченци, народни представители, кметове и други известни типчене.
Сред тях са единственият депутат от мездренския край в Учредителното събрание, търговецът Иван Стойнов (1838-1907), депутатът-земеделец Иван Кожухаров, убит през 1925 г. по време на т. нар. "бял терор", видният общественик, учител и журналист Йордан Кръстев (1885-1954), проф. Любомир Павлов (1933-2006), бивш председател на Комитета за телевизия и радио и първи зам.-председател на Комитета за духовно развитие към Министерския съвет и др. Малко известен факт е, например, че родовите корени по бащина линия на популярната журналистка Валерия Велева са именно от Типченица.
Не само заради това, изследването на Красимир Илиев "Родът Бангьовци” обогатява българското краезнание и допринася за съхраняване на историческата памет на родния край.
