По стар православен обичай ортдоксалните християни се отдават на най-строг пост, който изключва храната и дори водата. По традиция на днешния ден не се похваща къщна или полска работа. Християните се обръщат към себе си, за да се покаят и пречистят помислите и душата си. Пред олтара в църквата се изнася кръста, а пред него върху масата се постила плащеницата. Богомолците минават под нея, целуват кръста в израз на скръбта и разкаянието си.
След дългите часове на бичуване и унижения, които Исус трябвало да изтърпи пред еврейската тълпа. Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го”, казал: „Давам ви Иисус. Вие можете да правите с Него каквото искате.” След тези думи страданията на Спасителя продължили към своята кулминация. Фарисеите и еврейските първенци ликували. За да се подиграят с „Царя на Юдея”, римските войници короновали Исус с трънен венец и го наметнали с червена дрипа, вместо плащеница. Стоварили тежкия кръст върху раменете му и го повели по Пътя на страданието. С крясъци и хули тълпата тръгнала след римските войници.
На хълма Голгота край Йерусалим, когато Христос бил разпнат, над земята внезапно се спуснал мрак. . Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над тълпата. Настъпили смут и страх.
Мъките на Изкупителя, прикован към кръста, продължили с часове. Последното, което казал Иисус, било: „Господи, прости им. Те не знаят какво правят. Предавам духа си в твоите ръце”. Като произнесъл тези думи, Той издъхнал. Тогава, според библейското предание, земята се разтресла, и тежката завеса в Йерусалимския храм се разкъсала на две. Присъстващите се разбягали. Много от тях съжалили, че искали смъртта му и повярвали, че на кръста наистина е бил Син Божий.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.
В представите на не малко хора Велики петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
В петък сутринта, преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място.
По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът дава цвете за благослов и духовна утеха, символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
Цялата обредност и действия в храма не изразяват суетната вяра за здраве и късмет, нито опрощаване на греховете, тъй като греховете могат да бъдат простени единствено в тайнството Покаяние, Изповед, а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
Поклонението на плащеницата продължава две
денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара -
минути преди пасхалното шествие.
Източник: pravoslavieto.com
