Древна легенда разказва, че някога щъркелът бил човек. Бил силно вярващ и всяка година посещавал Божи гроб за поклонение. Господ виждал неговата вяра и постоянство, но решил да ги подложи на изпитание, за да провери всъщност колко са големи и силни. Явил се тогава пред него и му заръчал да изкачи висока планина, носейки огромен сандък, завързан за гърба си. Човекът не трябвало да отваря сандъка и да поглежда какво има в него. Тръгнал да се изкачва мирянинът, катерил, катерил по стръмното и се уморил. Спрял да си почине, понечил да седне на сандъка, но любопитството му било толкова силно, че решил да надникне вътре. Отворил го и от там наизлезли змии, гущери, жаби и се разпръснали по широкия свят. Разгневил се Господ, превърнал човека на щъркел и му казал, че ще върне човешкия си облик, когато събере обратно в сандъка всичките избягали твари. Оттогава щъркелът цяло лято ходи по реките и блатата, за да лови жаби, змии и гущери, а наесен все така заминава на хаджилък, да се поклони на Божи гроб и да измоли прошка за греха си.
Според друга легенда, щъркелите са птици през половината време от живота си, а през другата половина–хора. Земята, която обитават се намира накрай света. В тази земя жените не могат да раждат, затова Господ е отредил да идват при другите хора, преобразени на щъркели, и там, сред хората, да отглеждат малките си.
Веднъж, когато щъркелите отлитали към своята земя, един любопитен човек решил да ги последва, за да види къде отиват. Летели, летели птиците, а човекът ги следвал, докато стигнали до езеро. Потопили се щъркелите във водата и се превърнали на хора. Тогава чевекът им се открил и те го поканили да живее заедно с тях. Останал човекът при щъркелите цяла зима, а когато пукнала пролетта и те отново се преобразили на птици, той също приел образа на щъркел.
Долетял в собственото си село и свил гнездо на плевнята. Един ден жена му забравила до чешмата на двора гердана си и човекът щъркел го откраднал и скрил в гнездото. Наесен отново отлетял с щъркелите, но когато се потопил в езерото и възвърнал човешкото си тяло, решил да се завърне у дома при семейството си. Върнал се и разказал своето приключение, но никой от близките му не повярвал на тази невероятна история и тогава човекът се покатерил до гнездото на плевнята и показал скрития накит.
Християнско предание пък свързва тази дългокрака птица с раждането на Иисус. Витлеемската звезда довела мъдреците при новороденото, да се поклонят и поднесат своите дарове. Дошли и животните. Някои били коленичили пред яслата, а други-стоели по-назад и протягали шии с надежда да видят знатното чедо. Сред тях бил и щъркелът. Той толкова много се трогнал от гледката на скромното ложе, в което лежал младенецът, че понеже нямал скъпоценности, които да поднесе, оскубал от перата си, за да има топла и мека постеля за новороденото. Иисус приел този искрен и топъл жест, благославяйки птицата с вечна слава. И затова и до ден днешен дългоклюнестият щъркел е символ на раждането и покровител на новородените.
Египтяните обожествяват щъркела, приписвайки му магически качества. Богът на Слънцето – Ра, създал всичко, но то било одухотворено чрез щъркелов вик. Това е и причината повечето народи да смятат щъркела за носител на късмет, на ново начало, на сполука и благоденствие.
Щъркелите летят към местата за гнездене в периода от януари до април. В България пристигат през март, за да отгледат своето потомство. Това правят още и в Северна Африка и Централна Азия, както и останалата част от Европа. Известно твърдение е, че само тези региони са достатъчно добри за малките им. Докато в Африка, Западна Индия и Арабския полуостров те отиват вече с порасналите си деца, за да избягат от студения климат и след това всичко се повтаря. Общото разстояние, което изминават по време на миграция, е от 2000 до 10 500 км и го преминават за около четири седмици.
