През същата година такова ще има и във всички страни членки на ЕС, тъй като европейският регламент изисква тази акция да се провежда веднъж на всеки десет години.
През 2021 г. обаче ще бъде последното класическо преброяване, твърди председателят на НСИ Сергей Цветарски. У нас, а и в ЕС все повече надделява мнението, че тази дейност може и трябва да се прави изцяло по електронен път. Но това изисква да се изгради цялостна единна електронна система, а за това няма достатъчно време.
В нея на определени периоди от време и може би много по-често от веднъж на 10 години всеки европейски гражданин ще съобщава основните данни за себе си: Къде живее, на колко квадратни метра площ, какви основни битови придобивки има, работи ли, какъв е майчиният му език и националността, а и други подробности.
Почти 2 млн. българи са напуснали България за последните 30 г.
Историята на преброяването на населението обаче е стара колкото света. Броенето на хора, животни и продукти от първа необходимост е правено още в древността, а преброяването, което император Октавиан Август е заповядал да се проведе през 4-ата година преди Христа, е описано дори в Новия завет. Само резултатите, изглежда, са били държавна тайна, защото не фигурират никъде.
Днес, обаче, трябва да се знае върху колко квадратни метра живее всеки в града или на село, колко са националните, расови или религиозни малцинства, колко са икономически зависимите от близките си и още ред подробности.
В Закона за вероизповеданията например пише, че държавната субсидия за всяко вероизповедание се определя пропорционално на процента на представителите му от цялото население.
И това е само едно от многото приложения на данните. Най-малкото - за политически цели трябва да се знае каква трябва да е представителността на законодателния орган и колко хора всъщност имат право да гласуват.
В отделните сборници няма особени разлики, защото принципите са били винаги едни и същи. Иначе няма да се получи сравнимост на резултатите в течение на времето и данните не могат да послужат за правене на изследвания.
Всяко преброяване досега винаги е възбуждало различни страхове у хората и е раждало митове. Предстоящото не прави изключение.
Един от най-безобидните например е, че Европейският съюз ще ни задължи да впишем и третия пол в анкетите, каквото и да разбират под това определение онези, които се страхуват от него.
Шефът на НСИ заяви, че това няма как да стане. В анкетите се вписва този пол, който фигурира и в документите за самоличност. Ако някой от мъж е станал жена или обратното, то това би трябвало да го пише в личната му карта след влязло в сила съдебно решение.
Другото опасение е, че държавата се кани да обложи с по-висок данък пустеещите жилища и затова се интересува много кой на каква площ живее. В този мит има само една истина – наистина ще се прави пълна инвентаризация на жилищния фонд. У нас много строителни предприемачи, които не са успели да продадат апартаментите си, богати инвеститори в имоти и просто хора, които, подгонени от нуждата, отиват в големия град и напускат къщите си, със сигурност ще направят опит да укрият имотите.
При последните 3-4 преброявания в България редовно възниква страх или поне колебание у малцинствените групи какъв майчин език и какво вероизповедание да впишат. За националността е ясно - нея я пише в личната карта. По принцип отговорът на въпросите за майчин език и вероизповедание е доброволен и преброителите ще бъдат инструктирани да го съобщават на хората. Но самите хора трябва да знаят, че е в техен интерес да съобщават това, което чувстват, че са.
Така увеличават шансовете тяхното малцинство или вероизповедание да получат по-висока субсидия от държавата или да разчитат на различни фондове.
Дали през 2021 г. у нас ще има въпроси за вероизповедание и майчин език, все още не е решено. Законопроектът за конкретното преброяване ще мине през Министерския съвет в края на октомври, когато приключи общественото обсъждане, и ще е в парламента вероятно към края на годината, когато тази дискусия със сигурност ще се възбуди.
В България един от мъчителните въпроси, които поражда преброяването, е, че всяко следващо изкарва българската нация все по-малка и по-малка. От 8,1 млн. през 2001 г. паднахме на 7,3 млн. през 2011 г.
Със 100% сигурност се очаква през 2021 г. да бъдем под 7 милиона. Впрочем ние ще паднем под тази граница още до края на 2018 г. Според последните няколко стастически годишника на НСИ всяка година нацията се топи с по около 50 000-60 000 души и сметките показват, че след като през 2017 г. вече сме били 7,050 млн., значи ще паднем под 7 милиона още пред прага на 2019 г.
Източник: dnes.bg
