Църквата установила отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.
В традицията на българите 6 август е популярен като Преображение Господне. Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение, небето се отваряло и пред небесната врата заставал Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив, и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.
Според преданията, юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но не тълкували правилно техния смисъл. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.
Те се надявали, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
Тогава Христос отвел трима: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него “ново царство”
Там, след вглъбена молитва Исус се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.
В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение “Освещаване на гроздето”. На този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата.
Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея.
През тази нощ майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, за да видят, когато се отворят небесните порти, за да се помолят за голямо богатство и късмет.
Според народните вярвания на този ден „времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.
