В характеристиките на празника се забелязва наличието на множество езически реликти, които определят свети великомъченик Теодор Стратилат като приемник на соларно езическо божество от предхристиянския период, като покровител на небесните стихии.
Комплексът от празнично-обредни практики съдържа в себе си уникална поредица от табута, които са насочени към предпазване на добитъка и децата от зловредни влияния и болести. Те притежават изразителен задължителен характер. Овчарите не трябва да пускат стадата навън на паша, за да не слънчасат. Майките не трябва да допускат първите слънчеви лъчи да огреят децата им, за да не бъдат сънливи през годината.
Ритуалната обредност на празника е магическа по своята същност и е насочена за защита, предпазване. Тези характеристики са обусловени от настъпването на преходния момент в годишния селскостопански цикъл и подготовката за посрещане на зимата. Съществува поверие, че свети Теодор Стратилат предпазва нивите от градушка и суша.
За омилостивяването на светеца и спечелване на благоразположението му се извършва жертвоприношение, а приготвеният курбан се споделя с близките на обща празнична трапеза. Месят се обредни хлябове с формата на подкова и се раздават сред съседите и другите членове на общността за здравето надецата и домашните животни.
