Българската православна църква чества празника по нов стил на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон - лечителят мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради силата на вярата си и категоричния си отказ да се отрече от християнството.
Свети мъченик Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия) през 227 г.. Земите на Фригия се смятат за една от прародините на лозата и виното. Прочул се с лечителските си способности и с това това, че излекувал дъщерята на император Гордиан. Убит е едва 21-годишен от непримиримия враг на християните, римския императорски наместник Деций Траян заради това, че не се отказва от вярата си.
От векове обаче, по стародавен обичай, във всички краища на България лозята се зарязват на 14 февруари и се приготвят специални трапези в чест на светията. Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите. В по-старите икони светецът е изобразен с косер (сърповиден лозарски нож) и може би заради това в българските вярвания възниква поверието, че е бил лозар и резач.
Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. По традиция на този ден рано сутрин се меси обреден хляб. Сготвя се също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклица вино и тръгва към лозето, за да го подреже.
В ритуала за подрязване за берекет на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите:
"Колкото капки, толкоз коли грозде!”
С подрязаните клонки се украсявали бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите у дома. Някой пък ги хвърляли във водата, за да тече виното така като реката. Подреждала се обща трапеза в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още наричан Трифон. Царят щял да донесе берекет през идната година.
Първите три дни на февруари се наричат Трифонци. Трифоновден - 1 февруари, Сретение Господне - 2 февруари и Св. Симеон Богоприемец - 3 февруари, наричани от българите Трифон Зарезан, Вълча или Трифонова Богородица, Зимен Симеон. И тук отново дните се отбелязват като Вълчи празници и жените спазват забрани. Третия ден в Родопите се празнува от млади бездетни жени, като за плодородие месят царевични пити и раздават на съседи. Забранена е работата за бременните жени, вярва се, че, ако работиш бременна, ще родиш дете с белег.
Жените през този ден не докосват остри сечива и предмети, за да не нападат вълците животните. Както и при други вълчи дни, не се шие. Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището, каква ще е годината. В деня преди Трифоновден задължително се почиствали комините, да не падне ресата на лозята.
Трапезата: Освен пълнената кокошка с ориз, булгур или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително - вино.
С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават...
От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!"
Така че, хайде, нека да е берекет и... наздраве!
