След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон.
Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.
Според народните поверия, Свети Атанасий е светецът покровител на зимата, снеговете и ледовете и на този ден отивал в планината, свалял дебелия кожух, обличал копринена риза и се провиква “Иди си зимо, идвай лято!”
Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и "Среди зима". Празникът има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли. Тогава Атанас обличал отново кожуха, за да дойде зимата.
Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3-годишен елен".
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и "Втора Коледа" - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала "побратимяване", които се изпълнява и на Ивановден.
На Атанасовден не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета. Не се работи нищо - за предпазване от шарка (наричат болестта "цветето"), синя пъпка, обриви и язви.
Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги нападат мечки. Забранено е впрягането на добитък. Ако това се направи, животните се подхлъзват и си чупят краката.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее от охтика, синя пъпка и други обриви.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
