Никифор разбрал колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствувал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия, които таят злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифор. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.
Настанали тежки времена за християните, тъй като императорът предприел сериозни гонения. Като свещеник, Саприкий бил един от първите заловени. Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкий, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкий да се отрече от вярата си, управителят го осъдил на смърт.
По пътя към екзекуцията Никифор излязъл изпод тълпата и отново поискал с все сърце прошка от Саприкий. Свещеникът обаче не трепнал дори и преди смъртта си. Слугите надигнали брадвата над главата му и тогава Никифор за трети път помолил осъдения да се помирят.
Когато дошло времето да наведе глава под меча, Саприкий веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.
Тия думи ужасили Никифор. „Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!“ Но увещанията на Никифор останали безполезни.
Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: „Мене със смърт накажете!
Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата.
Така Саприкий бил освободен, а Никифор обезглавен. Делото на втория обаче е достойно за възхищение, затова след смъртта му на 9 февруари, Църквата го обявява за светец.
Източник: pravoslavieto.com
