Преданието разказва, че войниците на Максимиан открили в пещера 23 човека, които твърдо отстоявали своята вяра. Войниците ги вързали и отвели при императора, който опитал всичко за да ги склони да се откажат от Христос – заплахи, жестоки изтезания и мъчения.
На тези изтезания станал свидетел Адриан, знатен и богат човек, близък с Максимиан. Адриан бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение и преданост на християните. Той започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора си с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки думите им, той разбрал божествената истина. Повярвал в техния бог Христос, той поискал и неговото име да бъде записано редом с тези на осъдените на смърт мъченици, за да умре с радост за Господ. Тази постъпка не останала ненаказана – императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.
След като се облякла в най-хубавите си дрехи в знак на радост, Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата. Там тя паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, тя не преставала да подкрепя съпруга си в неговия избор.
С цялата пламенност на собствената си вяра и любов към Бога и към своя мъж, с когото тъй малко била в съпружество, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на предстоящото му мъченичество. Молила тя и другите затворници – християни да просвещават новообърнатия, като му говорят за Бога и за вечния живот, та да се не поколебае той да пожертва за Него временния живот. И по такъв начин до самата смърт на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото мъжество и да го въодушевлява сред изтезанията, на които го подлагали заради неговото твърдо изповедание на Христа. Всичкото време тя прекарвала в тъмницата, като прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Когато мъжът й заговорил как да се разпореди с имотите им, тя го прекъснала, като му напомнила, че сега нито една мисъл за земното не трябва да го отвлича от размишлениета за вечността, която се открива пред него.
И някои други християнки, по примера на Наталия, усърдно прислужвали на затворените в тъмницата мъченици, които спокойно и радостно се готвели за смърт. Понеже мъчениците съвършено били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били вече и на умиране, заповядано било да се изпълни над тях смъртната присъда. За да продължат обаче страданията им, пречупили им с чук ръцете и нозете и след това ги убили. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на изтезание. Наталия докрай била при него, докрай го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот и имала утехата да го види непоколебим в мъченически подвиг и радостно сред мъчения да предава душата си Богу.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия, като по тоя начин се скрила от един знатен човек, който искал да се жени за нея.
Като пристигнала във Византион, гдето християните с любов я приели, Наталия се помолила веднъж в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка смърт. Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро след това безболезнено и тихо се поминала, като заспала вечния си сън при гроба на своя мъж. Тя също така е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христа и послужила с любов на Неговите мъченици. Наталия – младата жена на Адриан, изповядвала християнството. Когато научила за жестокостите и мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя отишла при него в тъмницата, за да му даде сили. Наталия неуморно прислужвала и се грижела за затворените мъченици.
Скоро след това Наталия тихо и безболезнено се споминала, като заспала вечния си сън до гроба на съпруга си. Тя е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христос и служила с любов на неговите мъченици.
Източник: .pravoslavieto.com
