Ако Благовещението – благата, радостна вест за предстоящото рождение на Божия Син, е началото на човешкото спасение, то кръстът е неговото изпълнение. Защото чрез кръста Спасителят изкупи греховете на света и даде Себе Си откуп за спасението на всички, които са вярвали, вярват и ще вярват в Него.
Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим в Палестина. Според римския държавник, философ Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието.
В началото на Новозаветните времена, римският прокуратор Пилат Понтийски предава Иисус Христос, за да бъде разпнат.Носейки кръста си, той стига до мястото, наречено Лобно, на еврейски Голгота, където е разпънат. Оттогава кръстът се превърна в оръдие на всемирното спасение, а Голгота - най-светото Жертвоприношение.
