Евсевия усърдно се молила и най - сетне взела едно смело решение: да напусне тайно родителския дом и да изчезне завинаги от суетния свят на римската аристокрация. Знаела, че ще причини тежка мъка на родителите си, затова решила да избяга тайно. Единствено съчувствие и преданост тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство.
По поръка на своята господарка, двете девойки раздали на бедните всичко, което скрито могла да отдели Евсевия от личното си притежание. Преоблечени в мъжки дрехи, снабдени с малко злато за най-дребните си разноски, те се промъкнали в потайна нощна доба през случайно отключените порти на бащиния дом и успели да се качат на един кораб за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария.
На малкото островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я смятат за равна на себе си и да я наричат само Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя искала да заличи всички следи от своя произход и фамилия, за да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали безпрекословно желанията на своята предишна господарка и ревностно подражавали на нейния суров отшелнически живот.
Източник: pravoslavieto.com
