Св. Модест живял през VI век. Първоначално бил игумен на манастира на преподобни Теодосий Велики в Палестина. През 614 г., след разоряването на Йерусалим от персийците и отвеждането в плен на Йерусалимския патриарх Захарий, Модест е определен да ръководи патриаршеската катедра. Той полага усилия да се запазят от разрушаване редица християнски храмове в Светите земи. Впоследствие е избран за Йерусалимски патриарх. Умира на 97 години – на 18 декември 634 г.
Легедните разказват, че той научил хората как да впрягат воловете и да орат нивите си. Затова е почитан и като покровител на земеделци, орачи и колари. По-рядко го тачат и като патрон на овчарите. Върху иконите, рисувани в т.нар. народен или наивистичен стил, св. Модест е зографиван в обкръжение на пасящи или впрегнати в рало крави или волове, а също и овце. Празникът му е популярен в Пиринско, Родопите и Странджанско.
Повсеместен е обичаят на празника му да не впрягат в каруци воловете, биволите и кравите. За тяхно здраве, а също на орачите, пастирите и коларите раздават хляб и/или варено жито.
Много тържествено почитат този ден в Странджа. Сутринта в семействата, които се занимават със земеделие, жените месят специален хляб с квас (арта) и приготвят варено жито. Всички отиват на църква, като жените носят хляба и житото, а мъжете – крини с пшеница. Хлябовете и вареното жито се подреждат под иконата светеца и след литургията свещеникът ги благославя със специална молитва. Донесената в крини пшеница се дарява на храма. Ако в някой дом домашните животни често умират, собствениците им даряват на иконата на св. Модест в този ден метални вотиви (оброчни фигури) във вид на рогца или хомотле (малко яремче).
Среща се и обичаят под домашната икона да се поставя хомот, върху него да се постила кърпа и върху нея поставят питата за впрегатните животни – след това я прекадяват с тамян и я раздават. В някои села хлябът за здравето на орачите и впрегатния добитък се маже с осветено в църквата олио и/или с мед – за да са мазни шиите на животните и да не ги болят при впрягане. Жените раздават обредните хлябове, като тичат, за да са здрави животните. В някои села вярват, че тази, която първа раздаде хляба си, първа ще свърши и жътвата през лятото.
В Пиринско, където празникът е известен като Модю, Модеус или Моюс палят и свещи за здравето на домашните животни – в църквата или върху хомота, както и закрепени върху рогата на животните. От хляба и житото, които раздават, запазват по малко и ги добавят към храната на добитъка.
В Родопите за здравето на тези животни жените приготвят нечетен брой малки питки, които раздават в махалата или в селото.
Източник: pravoslavieto.com
