Легендата разказва, че Боян или Енравота бил най-големият син на хан Омуртаг. През 9 век Енравота попаднал под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приел от него християнското кръщение под името Боян. Поради влечението си към християнството, той бил лишен от правото си на първороден син и престолонаследник от баща си Омуртаг.
След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачил третият му син Маламир, в чиято вярност към “отечествените богове” Омуртаг не се съмнявал.
Енравота помолил брат си да му даде пленника Кинам, който е в тъмница по заповед на Омуртаг, заради отказа си да се отрече от християнството. Неподозирайки причината за молбата му, Маламир я удовлетворил. Когато обаче научил, че Енравота е станал християнин под внушението на Кинам, канът приел това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове – ромеите.
Той призовал брат си и му наредил да се откаже от новата си вяра, но Боян - Енравота категорично отказал, защото бил убеден точно в обратното – че новата религия ще сплоти канството, в чиито територии съжителствали много различни племена. Той се обърналкъм брат си Маламир с думите:
“..Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.”
По заповед на брат си - кан Маламир, около 833 година Енравота бил посечен с меч, но предсказанието му се сбъднало само след три десетилетия. Маламир умира твърде млад и кан станал синът на Звиница – кан Пресиян. Той управлявал 26 години, през което време увеличил територията на българската държава, а християнската вяра добивала все по-голямо влияние. Негов наследник е княз Борис I Покръстител, при когото през 864/865 година Българската държава приела християнството.
След смъртта си Боян-Енравота бил провъзгласен за мъченик, заради силната си вяра. Така под името мъченик, Боян – Енравота става първият светец в историята и агиологията (наука за светците), от български произход.
