Но родителите му били против и когато Алексий пораснал, те му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили. Младежът се подчинил на родителската воля, но намерението му да се отрече от светската суета надделяло. В деня на женитбата, когато младите съпрузи останали насаме, той дал на невястата си златния пръстен и скъпоценния си пояс и й казал да ги пази и Бог ще бъде между тях, докато благодатта Му не реши друго за съдбата им и напуснал тайно бащиния дворец.
Алексий отишъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През цялото време по пътя молел Бога да го избави от светската суета и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия отишъл в Месопотамия, в град Едеса, където се намирал неръкотворният образ на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните и заживял като просяк пред храма "Св. Богородица". Хранел се от подаяния, молел се денонощно и всяка неделя се причестявал със светите Тайни.
Близките му дълго го търсили в града и околностите, изпращали слугите си в разни градове и страни, за да научат за Алексий, но търсенията останали им безуспешни. Някои от стигнали и в Едеса, но не могли да познаят младия си господар сред просяците.
Седемнадесет години Алексий преживял с просия пред храма "Св. Богородица". С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога. Един от служителите на храма видял в съня си Божията Майка,която му казала: "Въведи в църквата ми Божия човек, защото молитвата му стигна до Бога и както венец върху царска глава, така Дух Светий ще почива върху него!" Църковнослужителят недоумявал за кого са тия думи, но видението се повторило и Божията Майка посочила просяка, който седял при храмовите врати.
Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит. Тогава той, като не желаел човешка слава, тайно напуснал града. Качил се на кораб, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата "Св. ап. Павел". Но при пътуването по море се дигнала страшна буря. Корабът, излязъл на бреговете на Италия, недалече от Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее около дома на своя баща. Приближавайки се до родителската къща, той срещнал баща си, който се връщал от царския дворец, придружен от многобройни слуги. Алексий му се поклонил до земята и помолил да бъде подслонен.
Последните му думи напомнили на Евфимиан за любимия му син и заповядал да дадат на просяка една колиба до неговия дом, да го хранят и да се грижат за него.
Така св. Алексий заживял пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, понеже седемнадесет години, прекарани в бедност и лишения, съвършено изменили неговата външност.
Минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт. Светецът поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот откакто бил напуснал родителския дом и поискал накрая прошка от родителите и от съпругата си.
Като написал всичко това, св. Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва. Около това време папа Инокентий служел божествена литургия, на която присъствал и цар Хонорий. През време на богослужението изведнъж всички чули думите да потърсят Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, за да се помоли за града. На другия ден през време тайнственият глас им казал да търсят Божия човек в дома на Евфимиан .
Царят попитал Евфимиан защо не е казал, че у тях живее човек Божи, но и самият Евфимиан бил изненадан. Той повикал своя домакин и го попитал, няма ли между неговите слуги такъв, който особено да се отличава с добродетели и благочестие, но домакинът не можал да посочи никого. Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, за да приеме високите гости с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне според обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влязъл слугата, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и попитал дали това не е оня просяк, за когото се грижел, и който цяла нощ прекарва в молитва, спазва строг пост и понася оскърбленията с търпение и кротост.
Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, но отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влязъл в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан открил лицето му и видял, че сияе с необикновена светлина. Той поискал да вземе хартията, но не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.
Като се върнал в дома казал на императора и папата, че е намерил този, когото търсят, но вече мъртъв. Царят заповядал да приготвят богат одър, на който положили тялото на просяка и всички коленичили и му се поклонили. Когато императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и прочел написаното, Евфимиан разбрал, че покойникът е неговият син. Съкрушен от скръб, той заридал горчиво. Аглаида и снаха й, чули виковете и риданията, поискали да узнаят, какво се е случило. А когато разбрали, че умрелият просяк е същият Алексий, за когото тъй дълго тъгували, те с плач и ридание излезли от своя затвор, промъкнали се през тълпата и прегърнали бездиханното тяло.
Всички плачели, като гледали тяхната дълбока и безутешна скръб. Одърът с тялото на праведния Алексий бил поставен на площада по повеля на царя и папата и жителите на Рим дохождали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който от любов към Господа пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета.
Източник: pravoslavieto.com
