Денят на Всички български светии е уникален празник. На него църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Това са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
Статистическа справка показва, че 85-има са светците от български произход.Най-млад /на 16 години/ се е споминал св.преподобномъченик Лука Одрински.Всички са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българска земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици от преди покръстването на българите – до ново време.Ето някои от тях:св. равноапостолни Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, св. Цар Борис Покръстител, св. мъченик Боян Енравота, св. Евтимий, патриарх Търновски, св. Софроний, епископ Врачански, св. преподобни Паисий Хилендарски и др.
