Но той е твърд и не се отрича от твърдението си, че над него е извършено чудо. Казват му, че Човекът, Който го е изцелил, извършва грях, защото нарушава Божия закон, като върши това в събота (на празник не трябва да се работи).
Но слепороденият непреклонно отстоява своето. Още няколко пъти го питат и накрая той самият им задава въпроса: „Какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?” (Иоан. 9:27 – бел. прев.)
Тогава те, раздразнени и озлобени, прогонват слепеца с думите: „Ние сме Моисееви ученици, ти цял в грехове си роден, и ти нас ли учиш?” Но този човек проглежда не само физически, но и духовно. Защото след това Христос го намира и го пита: „Вярваш ли в Сина Божий?” „Кой е, та да повярвам в него?” „Който говори с тебе, Той е”. И слепороденият Му се покланя. Това означава, че най-важното, което се случва, е изцелението на неговия дух, неговото духовно прозрение!
