За периода 2014–2024 г. България губи средно по 0,9% от населението си годишно – най-силният спад сред държавите членки. За сравнение, населението на Европейския съюз нараства средно с 0,2% годишно. Общо девет страни отчитат намаление.
Зад националните стойности обаче стоят съществени различия. София (столица) е сред регионите с увеличаващо се население, докато Софийска област, която я обгражда, отчита най-големия средногодишен спад в ЕС – 4,1%. Това са два отделни статистически региона на ниво NUTS 3, чието разграничаване е ключово за правилното разчитане на данните.
От общо 1165 региона в ЕС с налична информация 512 са загубили жители между 2014 и 2024 г. Българските области са сред най-силно засегнатите.
Между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2025 г. населението на Софийска област е намаляло с 37,2% – най-големият спад сред регионите в ЕС за този период. Във Видин намалението е 24,4%, а в Смолян – 21,1%.
Така столицата и съседната ѝ област показват две противоположни демографски тенденции. Според Евростат подобни различия често са свързани с влиянието на столичните центрове, неравномерното икономическо развитие и вътрешната миграция. Общите показатели за една държава могат да оставят тези процеси скрити.
Съсредоточаването на население в столични региони и околните им територии се наблюдава и другаде в Европа. Сред примерите са Дъблин, Виена, Копенхаген, Хелзинки, Варшава, Букурещ и Рига.
В Румъния средногодишният темп на нарастване на населението в Илфов, който обгражда Букурещ, е с 5 процентни пункта по-висок от този в Караш-Северин. Във Франция разликата между регионите с най-висок и най-нисък темп на промяна е 4,3 пункта, а в Полша – 3,1 пункта. Заедно с България това са държавите с най-големи регионални различия по този показател.
Европейските данни също показват, че значителният демографски ръст е съсредоточен в малко на брой територии. Между 2014 и 2024 г. само седем региона са увеличили населението си с повече от 20%. Начело е френският Майот с 47,2%, следван от Илфов с 44,6% и Дъблин с 21,5%. Мадрид, Барселона и Стокхолм са сред градските региони с най-голям абсолютен прираст.
Наред с тези различия Европа е изправена и пред задълбочаващо се демографско стареене. Съотношението на хората под 20 години и на възраст 65 и повече години спрямо населението на възраст 20–64 години се е повишило от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. Делът на хората между 20 и 64 години вече е 58,3%.
Натискът е особено силен в селските и периферните райони, откъдето младите хора се преместват към големите градове или заминават в чужбина, за да учат и работят.
В България всички региони отчитат отрицателен естествен прираст за периода 2014–2024 г. На равнище ЕС тази тенденция обхваща 963 от 1165 региона, или 82,7% от тези с налични данни.
Картината за страната съчетава общо намаляване на населението с растеж на столицата. Демографската криза засяга различните територии с различна сила и задълбочава разликата между привличащите жители центрове и обезлюдяващите се райони.
