Поредният концерт организиран от Община Враца по повод Ботевите дни откри малчуган на почти 6 години. Представиха го като Петър Донков от ОДЗ „Славейче”. Детето застана пред микрофона и започна да реди баладата „Хаджи Димитър” строфа подир строфа с впечатляващо емоционално чувство и внушението към публиката, че може да разбира какво е искал да ни каже поетът Христо Ботев.
Насъбралото се множество притихна, умилено от гласчето на малкия рецитатор. Аплодисментите за детето бяха удивително искрени. То се поклони с наивно сладка артистичност, сложило ръка на сърчицето си и слезе от сцената, бързайки да отиде при майка си.
Поизчаках да премине вълнението и поисках от нея разрешение да разговарям с малчугана. Въпросът ми към Петър беше: знае ли кой е Хаджи Димитър. Оказа се, че знае за героя, които е загинал в младост и в сила мъжка, защото е бил юнак. Попитах детето кой е Ботев? Герой на България - отговори то, голям герой за свобода. Ами, как е научил всичките 12 куплета и нито веднъж не сбърка?
Детето обясни, че е учило стихотворението заедно с баща си. „Той много ми помага, защото е полицай”, допълни с нескрита гордост хлапето. Концертът продължи с песни на талантливия врачанин Галин Снежинов, социален работник в Младежкия център.
Стихове на Ботев изпълни и големият български актьор Иван Налбантов. По-сетне на сцената излязоха танцьорките от балет "ВИВА" при Младежкия дом. Дойде ред и на известния поп-изпълнител Любо Киров, който за сетен път показа, че е съвършен професионалист.
Потърсих сред публиката нашият малък герой Петър. Звучеше „Моя страна, моя България”. Зрителите също подхванаха песента. И детето пееше, хванало за ръка своя баща, пееше и знаеше текста до края. След края на концерта дълго си мислих, че 6-годишният Петър Донков, макар и чисто по детски, някак е усетил посланието на Ботев за изстраданата истина, вкоренена в българската памет, че „Тоз който падне в бой за свобода - той не умира”. Детето го е усетило, защото семейството му така го възпитава. Възпитава го в родолюбие, което не е много на мода сега, а ни е толкова нужно.
