Николай Дойнов е един от най-ярките български поети, носител на най-високи държавни отличия за своята литературна и обществена дейност. Роден е през 1963 г, в София. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Председател е на Съюза на народните читалища (от 2011 г.) председател е
на Обществения съвет по култура при Министерството на културата (от 2014 г.) член е на Съвета за
интелигентен растеж при Министерския съвет (от 2015 г.). Член-настоятел
на редица фондации ("Глобални библиотеки - България") и ENCC сдружения (АИКБ). Член
е на Обществено-експертния съвет по култура при Столична община (от 2016 г.),
почетен председател на НАУН. Председател на настоятелството на Стопанска
академия "Димитър Ценов" - Свищов, член на Генералната асамблея на на ENCC,
носител на златен венец на IGF.
Носител е на литературните награди "Димчо Дебелянов" (1987), "Веселин Ханчев" (1988) и на наградата за първа книга на млад автор на вестник "АБВ" (1990), на почетния знак на президента на Република България (2011), на най-високата награда на Министерство на културата - "Златен век“ (2012), и на втория по старшинство орден в Република България - "Св. св. Кирил и Методий" I степен (2015).
Неговата поезия е превеждана на много европейски езици, както и на иврит.
В "Небесна механика" Николай Дойнов разглежда човека като божествена частица, като дар от висш разум, но всичко това, според поета, е немислимо без любовта. В любовта поетът вижда безсмъртието на човешкия род - като общност от мъдри и чувствителни създания, имащи, все пак, различни пространства помежду си, които поетът нарича "космоси". Усетът за поетическия език, отличното владеене на класическия и белия стих, живописната образност и впечатляващите философски прозрения са само част от неговия поетичен свят.
