Светите Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът ѝ починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълнявала съвета на свети апостол Павел: "Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Теодотия поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на страх Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели.

Козма и Дамян от ранна възраст усърдно изпълнявали Божия закон. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. За своята скромност и добродетелност двамата лекари били благословени и дарени от Бог с чудотворна целителна сила. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхната безкористност църква ги нарекла "безсребреници".

Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Светите Козма и Дамян изпълнили молбата ѝ. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар – трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.

Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса

На този ден Православната църква чества и едно от значимите събития в нашата духовна история – връщането на мощите на св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител. Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на св. благоверни цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса.На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след успението си, той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир