Атанасий Велики придобил световна слава на богослов. Заедно с архиепископ Кирил участва в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов, където двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
Водил ревностна война със свещеника Арий, според който Иисус Христос е по-нисш от Бог Отец. Откритото му противопоставяне се е увенчало с успех и Арий бил отлъчен от църквата.
Атанасий посещава днешните български земи във връзка с провеждането на Вселенски събор в Сердика (343-344 г). Според житието на светеца, по пътя си той отсяда близо до Берое (дн. Стара Загора) и основава манастир. Изборът на мястото за манастира не е случайно. Намира се на основния път между Константинопол и Сердика, близо до важната крепост Пизос.
Населението, което обитавало по това време Тракия, било сравнително еднородно и изповядвало една монотеистична религиозна система още преди раждането на Христа - култът към Тракийския конник.
Образът на Тракийския конник е иконата от римската епоха, от която са намерени повече от 4000 каменни оброчни плочки и стели, по нашите земи. Финият бял мрамор, прецизността и майсторството при изработката правят и днес въздействието на изображенията осезаемо. За местното население плочката с конника е това, което е библията в християнския дом, иконостасът в християнската църква и местните закони в общината, взети заедно.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива, затова на места денят се нарича и "Среди зима".
Светецът е покровител на снеговете и студовете и на този ден яхва бял кон, отива в планината, сваля дебелия кожух, облича бяла копринена риза и се провиква: "Иди си зимо, идвай лято!”. Празникът има и антипод - Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанас се смята за брат близнак на Св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3-годишен елен". В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж скалпак, яхнал своя бял кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
Денят е наричан също и "Втора Коледа", защото който не е заклал прасе на Коледа може да го заколи сега. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
Традиции, обичаи, поверия
Традициите и обичаите на Атанасовден са своеобразно продължение на тези от Антоновден. И през този ден не варят боб и леща, за да са здрави децата. Жените не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че ако се убодат мястото няма да зарасне лесно.
За Атанасовден на трапезата присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя. Домакините колят черно пиле или кокошка, готвят го с ориз, след което го раздават на роднини, приятели и съседи, като наричат за здраве. Перата им се запазват, защото според народните вярвания притежават лечебна сила.
В някои райони младите излизат на поляна, връзват люлки и се люлеят. Празнуват не само именниците, но и ковачите, железарите и ножарите, които смятат Св.Атанасий за свой патрон.
В други части на България хората посрещат изгрева на Атанасовден със запалени огньове. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват. В някои краища след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични такива, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуалът "побратимяване", който се изпълнява и на Ивановден.
