Когато родителите й починали, тя раздала имуществото си на бедните, приела монашество и подражавайки на светите апостоли, започнала да обикаля и да проповядва за Христа, при което обърнала много езичници към истинската вяра.
Затова юдеите я наклеветили пред императора, който заповядал да я заведат при него и след като тя не обърнала внимание нито на убеждаванията, нито на заплахите, и не пожелала да се отрече от Христа, заповядал първо да надянат на главата й нажежен шлем, а след това да я хвърлят в меден котел, напълнен със силно кипящо масло и катран, но светата по чудесен начин останала невредима от всичко това и като извършила чудо, обърнала към вярата в Христа император Антонин и тези, които били с него.
Пусната след това на свобода, света Параскева се отправила от Рим към други градове и навсякъде проповядвала за Христа. Като пристигнала в един град, в който царувал някой си Асклипий, тя била заведена при него. Като се убедил, че няма да промени мислите си, царят заповядал да я отведат извън града при една живееща в пещера и хвърляща всички в ужас огромна змия, за да я погуби, но тя направила кръстен знак и от това змията се разкъсала на две части. След това Асклипий и тези, които били с него, повярвали в Христа.
Пусната отново, светицата започнала да обикаля по всички градове и страни и да проповядва Христовата вяра. Като пристигнала в един град, в който царувал друг цар на име Тарасий, тя била заведена при него на съд и започнала да проповядва за Христа. Тогава той я подложил на многобройни и жестоки мъчения, но като не можал да я застави да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата ѝ.
Преподобномъченица Параскева била посечена с меч през 303 година. Мощите ѝ по-късно били пренесени в Цариград.
Честният презвитер Ермолай и неговите състрадалци – свещеномъчениците Ермип и Ермократ, били йерей на светата Никомидийска църква. Те били остатък от онези 20 000 мъченици, изгорени в църквата от Максимиан, чиято памет се чества на 28 декември.
Поради страх от езичниците тези трима Господни служители се криели на различни места, но щом някъде се появявал удобен случай, те поучавали езичниците на светата вяра и ги обръщали към Христа. Така свети Ермолай, като видял лекаря Пантелеймон, след боговдъхновена беседа го обърнал към Христа. А когато Пантелеймон бил задържан за мъчения от нечестивия император Максимиан и бил запитан, от кого се е научил на християнска вяра, светецът, като не бил в състояние да излъже, разкрил името на светия християнски презвитер Ермолай. И свети Ермолай, и неговите съслужители – Христовите раби Ермип и Ермократ, веднага били задържани и доведени в нечестивото съдилище.
На разпита те мъжествено изповядали Христа, истинския Бог, и похулили скверните идоли и техните поклонници; заради това, осъдени на смърт от мъчителите, те завършили живота си с посичане с меч. По-подробно за техните страдания се съобщава житието на свети великомъченик Пантелеймон, поместено при датата 27 юли.
