Просветен от Светия Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Тази прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните. Прославил се чрез много чудеса, които били знак на проявената към него Божия милост. През 325 г. участвал в Първия вселенски събор, където изобличил ереста на арианите и нагледно доказал единството на Светата Троица. Спиридон взел в ръце една тухла и я стиснал, и от нея мигновено излязъл огън, потекла вода, а глината останала в ръцете на Чудотвореца.
Живял до около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на седми век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира, на остров Корфу.
Според народната митология Свети Спиридон бил кондурджия (обущар) и затова е обявен за покровител на обущарите. На този ден празнуват и всички майстори на народните занаяти.
