Св. Модест приел монашески постриг и по-късно бил настоятел на създадената през IV век обител на преподобния Теодосий Велики - основателят на общежитийното монашество в Палестина.
В това време (614 г.) персийският цар Хозрой се обедининил с юдеите да изтреби християните и предприел опустошително нашествие в Сирия и Палестина. Десетки хиляди християни били убити, християнските храмове били разрушени, Йерусалимският патриарх Захарий и много други християни били взети в плен заедно със Светия Кръст Господен.
В това смутно време на св. Модест било възложено временно да управлява Йерусалимската църква. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на св. Сава Освещени и с почит ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви, той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини.
Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата смърт св. Модест бил поставен за патриарх на Йерусалим (632 г.). Св. Модест починал на 18 декември 634 година на 97 годишна възраст.
Според народните вярвания, заедно със св. Георги свети Модест е почитан като закрилник на домашните животни, най-вече на едрия домашен и впрегатен добитък. Легендите разказват, че той научил хората как да впрягат воловете и да орат нивите си. Затова е почитан и като покровител на земеделци, орачи и колари. По-рядко го тачат и като патрон на овчарите.
Повсеместен е обичаят на празника му да не впрягат в каруци воловете, биволите и кравите. За тяхно здраве, а също на орачите, пастирите и коларите раздават хляб и/или варено жито.
На този ден жените месят погачи, украсени с дървен печат с кръст (просфорник) и ги раздават с варено жито за здравето на добитъка, а болните животни се оставят пред иконата на светеца в църквата.
В нощта преди празника се подновява квасът, като част от него се съхранява за здраве, се казва в статиите.
Свети мъченик Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Заради храбростта му и мъдростта му бил обичан от царете. Имали му пълно доверие. В началото не знаели, че Севастиан е християнин.
Той привлякъл към християнската вяра, включително и членове на царското семейство. Затова император Диоклетиан заповядал на войниците си да хванат Севастиан и да го заведат на хиподрума, където го убили с тояги. Тялото му хвърлили в яма. Но една християнка, на име Лукина, като узнала на сън от явилия се св. мъченик къде се намира тялото му, взела го и го погребала в една от римските катакомби.
