Когато управителят на Африка Фортунатиан получил този указ, седнал на съдийското място, събрал при себе си целия народ и заповядал на всички да принесат жертва на боговете, в противен случай ще бъдат жестоко мъчени и ще загинат от страшна смърт. С тези думи управителят показал инструментите за изтезания и мнозина при вида им се уплашили и се отрекли от Христовата вяра.
Четиридесет от заловените и оковани във вериги, твърдо решили да умрат за Христа. Те се подкрепяли един друг, за да бъдат твърди и да не се отрекат от вярата си. Сред тях бил и Терентий, който не само че не се отрекъл от Христа, но и се опитал да убеди управителя Фортунатиан да приеме истинската вяра в сърцето си.
Нито заплахите на мъчителя, нито изтезанията не изплашили и не сломили волята на четиридесетте мъченици.
Тогава управителят заповядал да ги бият с тояги. След бичуването управителят отново ги приканил да принесат жертва на боговете и след това ще ги пусне. Светиите мълчали, а той в гнева си заповядал да нагорещят железни прътове и да горят гърбовете им и да поливат раните им с оцет и сол, като ги разтриват с груби парцали.
Още не били завършили молитвата си, когато управителят, изпълнен с ярост, отново заповядал да ги провесят и да ги стържат с железни куки и кръвта потекла на потоци от ребрата им; но въпреки страшните мъки, те ни най-малко не отслабвали, защото Бог ги поддържал и им давал твърдост и сила.
Мнозина се уплашили и се поклонили на идолите, но тези 40 мъченици останали непоколебими, поради което били посечени.
