Когато управителят на Африка Фортунатиан получил този указ, седнал на съдийското място, събрал при себе си целия народ и заповядал на всички да принесат жертва на боговете, в противен случай ще бъдат жестоко мъчени и ще загинат от страшна смърт. С тези думи управителят показал инструментите за изтезания и мнозина при вида им се уплашили и се отрекли от Христовата вяра. Но някои от верните, на брой четиридесет, твърдо решили да умрат за Христа и дръзновено си казвали един на друг, че щебъдат твърди и няма да се отрекат от Христа, за да не се отрече и Той от тях.
Когато Христовите раби се ободрявали един другиго с такива думи, Фортунатиан им казал: - Учудвам се как така вие, хора в зряла възраст и разум, сте стигнали до такова безумие, че признавате за единствен Бог и цар Този, Когото иудеите са разпънали като злодей. Свети Терентий му отвърнал заради всички: - Ако ти, управителю, изоставиш идолската заблуда и разбереш силата на Христа разпнатия, би Му се поклонил и би Му служил; защото Той е Божий Син, благ, милосърден и милостив; по благоволението на Бога, Своя Отец, Той е слязъл на земята, съединил е Своето Божество с човешкото естество и заради нашето спасение доброволно е претърпял кръст. Управителят казал: - Принесете жертва на боговете, иначе ще изгоря телата ви и ще ви погубя. - Мислиш да ни уплашиш ли? - отвърнал свети Терентий. - Не, ние не сме толкова слаби, че да оставим безсмъртния живот и Подателя му и да се поклоним на идолите. Върши по-скоро това, което си решил, изобретявай мъчения за нас, защото ние сме Христови раби, твърди и постоянни.
Тогава управителят заповядал да ги бият с тояги, макар че вече се били показали вътрешностите на мъчениците, а лицата им били толкова светли и радостни, че всички се чудели на непобедимото търпение и мъжеството на светиите. След бичуването управителят им казал: - Принесете жертва на боговете и ще ви пусна. Светиите мълчали, а той в гнева си заповядал да нагорещят железни прътове и да горят гърбовете им, и да поливат раните им с оцет и сол, като ги разтриват с груби парцали.
Още не били завършили молитвата си, когато управителят, изпълнен с ярост, отново заповядал да ги провесят и да ги стържат с железни куки и кръвта потекла на потоци от ребрата им; но въпреки страшните мъки, те ни най-малко не отслабвали, защото Бог ги поддържал и им давал твърдост и сила.
Мнозина се уплашили и се поклонили на идолите, но тези 40 мъченици останали непоколебими, поради което били посечени.
