В първата половина на ІІІ в., след смъртта на император Максимин, гоненията против християните били прекратени за известно време. Император Гордиан не преследвал вярващите, а приемникът му Филип така ги покровителствал, щото някои историци допускат, че той самият тайно бил приел християнската вяра.
С възцаряването на Деций в 249 г. гоненията били подновени със страшна сила - епископ Фабиан умрял от мъченическа смърт, избраният след това Корнилий бил изгонен, изпратен на заточение и най-после наказан със смърт. Папа Стефан бил убит, когато извършвал божествена служба. За негов приемник бил избран Сикст. В това време царувал вече император Валериан, който в първите години от царуването си бил твърде милостив към християните, но след това ги подложил на жестоко гонение..
Римският управител хванал папа Сикст и го затворил в Мамертинската тъмница. Дълго го убеждавали да принесе жертва на боговете, но никакви увещания не могли да склонят светия старец да се отрече от Христа. Осъдили го на смърт. Когато го водили да го накажат, Лаврентий, главният от Седемте дякони на Римската църква, се обърнал към него с молба да го вземе със себе си в смъртта. Но мъченикът му заръчал да остане и да раздаде цялото имущество на бедните.
Епископът бил убит, а Лаврентий побързал да изпълни последното му завещание. Той раздал на бедните щедра помощ от парите, пазени в църквата, и сам посветил последните си дни в служба на ближните. Множество християни се криели в пещери и подземия. Лаврентий ги посещавал, облекчавал страданията им, носел им храна и дрехи и ги утешавал с думи на любов и вяра. Бог му помогнал му дарил с чудотворна сила да изцерява болните като възлагал върху тях ръка, и слепи проглеждали.
