Св. Филотея е живяла през ІХ-Х в. в градчето Поливот в Одринска Тракия. Като дете на „патриция“ Йоан и съпругата му Ирина, получава добро образование. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена, но скоро остава вдовица. Приемайки монашеството, Филотея живее в скромна килия на остров в близкото езеро. Заради способностите є на лечителка и дарбата є да утешава нещастните, при нея идват хора от близо и далеч.
За средновековния човек сакралните реликви в един град са не по-малко важни от крепостните му стени. Затова през 1195 г. цар Асен пренася в Търново мощите на св. Иван Рилски, а Иван Асен II – онези на св. Петка. Сакралният пантеон на града обаче е обогатен най-вече от цар Калоян, който пренася мощите на св. Михаил Воин от Потука, св. Иларион Мъгленски, св. Гаврил Лесновски, св. Йоан Поливотски, св. Филотея.
Според византийския историк Георги Акрополит след края на т. нар. българо-гръцки съюз против Латинската империя през 1205-1206 г., Калоян депортира „ромейско“ население от Източна Тракия, а преселниците дори създават свои селища по брега на Дунав. Религиозната процесия с мощите на Филотея се превръща в демонстрация на могъществото на българската държава: „Царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния град Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен, благочестив и верен като никой друг, храбър на война и красив на ръст...“
Мощите на св. Филотея са положени в църквата „Успение на св. Богородица“, разположена близо до прочутата „Св. Четиридесет мъченици“. През XIV век Богородичният храм е бил част от девически манастир. Именно по молба на монахините, между които е имало и представителки на болярството и самата царска фамилия, патриарх Евтимий пише своето житие на светицата. Така или иначе, култът към св. Филотея е създаден от Търновската патриаршия. След падането на старата столица под османска власт мощите на св. Филотея са пренесени във Видин и това е повод митрополит Йоасаф Бдински да напише вълнуващо похвално слово.
Създаденото в Търново „официално“ житие на св. Филотея е познато във Влахия. Според влашката версия, светицата е българка, родена в Търново или неговата околност в началото на XIII век.
Предвид църковния календар, култът към Филотея се „преплита“ с онзи към св. Никола, а паметта на светицата се чества цели три дни – от 5 до 7 декември. Във Влахия, съответно в днешна Румъния, св. Филотея е тачена като покровителка на децата и младежите, особено на момичетата.
Култът към св. Филотея е сред показателните примери за духовното излъчване на старата столица Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковни средища в православния свят през Средновековието.
