Император Максимиан бил един от най-изявените гонители на ранното християнство по времето на Диоклециан. През втората година от царуването му, Светата Христова вяра процъфтявала, учителите на Църквата открито изповядвали православните догмати и християнската вяра започнала да достига и царските палати. Мнозина от най-приближените служители на императора започнали да се отричат от идолите и да се обръщат към Христа.
Когато разбрал за това, Максимиан незабавно решил да започне гонение срещу Христовата Църква. По това време му предстояла война срещу варварите. Затова той решил, първо да се опълчи срещу външните врагове и да ги победи, а след това да обяви и вътрешна война на своите поданици и верни помощници на християните.
През 302 година, когато Максимиан се върнал в столицата на източната половина на Римската империя по онова време – Никомидия, с победа от войната с етиоптяните, той пожелал да принесе благодарствени жертви на идолите, в които вярвал. Затова изпратил навсякъде заповед, всички хора в Никодимия да се съберат и да се поклонят на езическите богове. Като чул за тази заповед, Антим – Епископ Никомидийски събрал в църква всички християни и цялата нощ, срещу Рождество Христово, служел всенощно бдение, св. Литургия и поучавал народа на Христовата вяра.
Запленени от словата и примера му, много хора се присъединили към Църквата. Но този напредък на християнството тревожел властите и те решили да унищожат християнската църква. По време на празничното богослужение войници заградили просторния храм и сградите край него, струпали дърва наоколо и ги подпалили.
Огромни пламъци се издигнали и прониквайки навътре, бързо поглъщали всичко - сградите и хората в тях. Така били изгорени толкова хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространението на вярата в Иисус Христос.
Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаването на християнството, след като станало ясно, че то не може да бъде унищожено.
