Преподобният Дий побеждавал дявола с постоянна молитва. Родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни и бил възпитан в благочестие. От млада възраст започнал да извършва постнически подвиг, наставен от боговдъхновени мъже към добродетелен монашески живот. Много се борил с невидимия враг – дявола, и с по-близкия враг – собствената плът, въвеждаща душата в съблазън. Побеждавал дявола с постоянна молитва, а плътта си надвивал с пост и бдение; и с много други трудове по всякакъв начин умъртвявал земното си тяло, като подчинявал плътта на духа. Хранел се малко, през ден или два, а често и цели седмици изкарвал без храна и без сън. Като покорил себе си с такова въздържание, като победил духовния враг, той достигнал високата степен на безстрастния живот. Той станал човек силен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към спасение и чрез него се славел небесният Отец.
Дълго време живял в Антиохия, след което Бог във видение му наредил да отиде в Константинопол, за да принесе още по-голяма полза на хората. Отначало той не повярвал на видението и се опасявал, няма ли тук някакви дяволски козни, защото знаел, че и дяволът може да се преобразява в ангел на светлината. Но когато получил за втори път същото Божие видение и заповед и освен това му бил показан самия град, в който никога не бил ходил - Цариград, той се подчинил на волята и напуснал Антиохия. Като влязъл в в Цариград и като видял светите Божии църкви, дворците и прекрасните градски постройки, той се удивил: всичко това той видял в откровението, показано му от Бога, и се убедил, че видението, което получил, е било истинско.
Като се разходил из града и околностите му, намерил едно пустинно място, където се намирали древни езически гробове и живеели много бесове. Минувачите много се страхували от това място заради бесовските привидения и ужаси, но на него мястото му харесало и като се въоръжил със силата на кръста и с молитва, като с оръжие, срещу бесовете, той се заселил там и си построил малка къщичка. Денем и нощем бесовете непрекъснато го нападали, приемайки различни странни образи, за да го изплашат и прогонят от това място, но Дий , призовавал страшното за бесовете Христово име и ги побеждавал.
Светецът пожелал да узнае дали Господ го е благославил да живее на това място, се помолил за това на Единия в Троица Бог, хванал сухата си тояга и я забил в земята с думите: „Ако тази тояга се прихване тук и пусне корени, и аз ще остана тук”.
Бог чул молитвата на своя угодник и изпълнил молбата му: съживил сухата тояга с влага; тоягата се прихванала, пуснала корени, израснали ѝ клони и започнала малко по малко да расте, докато за няколко години от нея израснал голям дъб, който по-късно, след смъртта на преподобния, стоял векове на това място.
Като видял, че сухата тояга се хванала, преподобният Дий разбрал, че волята на неговия Господ е той да живее на това място, и още по-здраво се въоръжил срещу бесовете, очиствайки мястото от техните скверни привидения и ужаси. Бесовете се борили дълго с него, но не могли да го надвият и да го прогонят, а самите те, победени и обърнати в бягство, избягали оттам. Като очистил с молитвите си това място от бесове, светецът заживял там по ангелски, като славословел Бога ден и нощ .
