Император Юлиан предприел жестоки гонения против християните и изпратил в този край жесток управител. Ревностен идолопоклонник, той също мразел християните. Затова още първия ден поискал да узнае има ли вероотстъпници сред поданиците му. Отговорът бил отрицателен. В знак на доволство той организирал голямо угощение. Тежко било за добродетелния Емилиан да гледа как управителят се надсмива над неговия Бог. Тайно отишъл при езическото капище и потрошил старите идоли.
Идолопоклонниците несправедливо обвинили един земеделец. Когато разбрал за това, Емилиан сам се предал. Изправили го пред съда. Накарали го да принесе жертва на езическите богове, за да изкупи вината си, но той отказал да се подчини. В отговор на проявената дързост, управителят заповядал да бият изповедника жестоко , докато го пречупят. Но мъченикът останал непоколебим.
Разгневен, управителят издал заповед непокорният роб да бъде изгорен жив. Емилиан намерил смъртта си в огнена клада на брега на река Дунав. Добродетелни християни погребали тайно тленните му останки и никога не забравили неговия подвиг.
Свети Иакинт (Хиацинт) живял по същото време в град Амастрида в Мала Азия. Той бил известен с праведния си живот и също пострадал за Христовата вяра, като бил затворен и измъчван до смърт в тъмница.
